Coral Club International   Varna

НЯКОЛКО ДУМИ И ЗА МИНЕРАЛНАТА ВОДА

В последно време много от нас, изплашени от информацията за лошото качество на водата във водопровода, вдъхновени от многобройните съвети на известни кинозвезди и фотомодели, активно копуват и пият минерална вода. Но да се пие само минерална вода за да се получат от нея повече микроелементи е идея не съвсем здравословна. При това ние пием от пластмасови бутилки с някакви познати названия, а качеството на водата е неизвестно. Преди всичко обърнете внимание на етикета, където е указано мястото на наливане на  водата. Да се съхрани първоначалното качество на водата по време на транспорта в цистерните към мястото на бутилирането е невъзможно! Лечебната минерална вода, която е бутилирана непосредствено от източника и при това без контакт с въздуха съхрянява своите свойства в продължение на 2 месеца. В противен случай не повече от 3 дни.

Има една особеност, на която са обърнали внимание учените: срока на съхранение на водата в пластмасови бутилки значително е по-малко отколкото в стъклени, при това колкото по-активна в биологично отношение е водата, толкова по-рязко се съкращава срока на нейното съхранение и съответно терапевтичните й свойства.

Минералната вода е най-добре да се ползва за лечебни цели!

Безконтролният прием на минерална вода може да доведе до отрицателен ефект. Лечебната минерална вода в голямо количество може да развие някои урологични заболявания. Специалистите считат, че такава вода може да се приема не повече 3 пъти на ден. Голямо значение има времето на прием на водата по отношение на времето на приемане на храна.

Съвременната версия на фразата на Сент-Екзюпери, произнесена в началото на века, в наши дни би прозвучала така “Чистата вода – това е живот”

По данни на Световната Организация за Здравеопазване водата съдържа 13 хиляди потенциални токсични елементи, 80% от заболяванията се предават чрез водата и 25 милиона хора умират от тях.

Така изглежда нашата вода, но нашият мозък сигнализира за жажда и ние трябва да пием! Да разчитаме само на подобряването на качеството на водата във водопроводите не си струва. Това изисква огромни средства, както за реконструкция на системата за пречистване, така също и на водоснабдителната система.

Обратноосмотична вода – полза или вреда?

Някои хора от страниците на научни статии и дисертации, в доклади от конференции, във вестникарски статии и на интернет сайтове и до сега твърдят, че обратноосмотичната вода (равностойна на дестилираната) е вредна за човека, доколкото в нея отсъстват необходимите микроелементи – калций, манган, калий, натрий, литий, сребро, флор, йод и други. Дори и повече,- казват те, - обезсолената вода не само не дава на човека необходимите соли, но даже ги отнема от клетките на организма. Ще поясним всичко това на достъпен език.

Първо, 2-3 литра обратноосмотична вода, както и чешмяна вода, не могат забележимо да повлияят на солесъдържанието в клетките на човешкия организъм. Защо? Защото в човешкия организъм се намират 40-80 литра вода със солесъдържание около 3000 мг/л , което е 150 пъти повече от солесъдържанието на обратноосмотичната вода и 15 пъти от водопроводната. И количеството вода в организма на човека е 20-30 пъти повече отколкото той е способен да изпие за едно денонощие (1,5-3 л). С една дума разликата в солесъдържанието между обратноосмотичната и чешмяната вода е просто нищожна от клетъчна гледна точка на човешкия организъм.

Второ, ние не призоваваме да се откажете от използването на соли и полезни микроелементи. Те трябва да се приемат ежедневно! Но не с водата, а с храната. Не е необходимо да пиете замърсена вода, само заради някои полезни соли, които се съдържат в нея. Много по-добре е да доставите на своя организъм тези соли и минерали чрез продуктите които ги съдържат. През целият си живот човека ги набява за своя организъм от хляба, млякото, месото, рибата, зеленчуците и плодовете. Например чаша мляко съдържа калций стократно повече отколкото се съдържа в чаша чешмяна вода. И той се усвоява значително по-добре, тъй като се намира в биогенна форма. Желязото също е полезно, но не и във формата на пирон!

Но за съжаление някои хора, въпреки жизнения опит на човечеството, незнайно защо упорито желаят да получават полезни микроелементи не от храната, а от водата. Противниците на обратноосмотичната вода дават за пример полярниците, които са имали здравословни проблеми, принуждавани да пият стопен сняг, обезсолена вода почти като обратноосмозната вода. Как да отговорим на това? Ние не сме полярници, не живеем в ледената пустош, а в средните ширини и имаме нормална храна. За нас обратноосмозната вода е полезна. Можете да я пиете спокойно, а полярниците са имали здравословни проблеми съвсем поради други причини- отсъствието на пълноценна храна, продължително отсъствие на слънчева светлина, ниски температури, цинк.

И трето ние много рядко пием просто вода. Обикновено варим с нея кафе или чай, варим супа или зеленчуци и месо. При което солесъдържанието на водата и концентрацията на полезните вещества веднага се променя и нараства до количества, които чешмяната вода въобще не може да съдържа. Всичко това прави тезата за вредата от обезсолената вода безполезен мит.

Вода за приготвяне на чай и кафе

Да поговорим за процедурата при приготвяне на чай и кафе. За съжаление в нашата ера на електронна комуникация и настъпилото благодарение на нея, тотална деградация на чайно-кафейната култура, в технологично най- развитите страни в света, милиони европейци ежедневно пият на бегом чай, получен от чаен прах, запарено кафе, което идва като «ритуал» от  американските закусвални.

Там основна роля играе бързото обслужване, а не вкуса на напитката. Но дори много от нас, които са изтънчени ценители на кафето и чая, все още не се замислят за качеството на 98% от съдържанието на чашата – за водата, с която е приготвена нашата любима напитка.
Отдавна са разшифровани гените на човека, но ние и до сега не придаваме значение на «гените» на обикновените предмети, които ползваме ежедневно. А нали всяка чашка чай или кафе съдържа не само листа  или зърна, но така също и вода! Има ли смисъл подбора на най-добрите сортове чай и кафе, съблюдаването на всички правила и ритуали за тяхното пригтвяне, ако ние накрая използваме вода с ниско качество?

Огън вода и.... ръждиви тръби.

Вкусът, а така също и ароматът се формират не само от зърната кафе или листчетата чай, но и от водата.В Китай дори съдовете за приготовление на чай се съхраняват извън кухнята, а запаряването на чая се прави по-далеч от нея, така че никакви да не му повлияят. А как е в просветената Европа? Хлорирана вода от водопровода. Миризма, която водата придобива по дългия път до кухненския кран – в това число при нейната дезинфекция в пречиствателните съоръжения. Ръждата по стените на многокилометровите тръби. Отпадъци, които правят водата мътна. И още множество относително безобидни примеси – такива като карбонатни соли, образуващи не само накипи върху стените на чайника, но и характерна пяна върху повърхността на приготвената напитка.

Всеки път, когато ние заливаме с гореща вода запарвания материял, от него започват да екстрагират хиляди разнообразни ароматични вещества. Този процес може да протича и при стайна температура, но обикновено при запарка всички предпочитат да има кипяща вода – не само с цел да стане обеззаразяване и придаване на напитката типичната висока температура, но и поради това, че екстракцията протича по-интензивно.
Но така или иначе водопроводната вода вече е кипнала и имаме запарка – от частици попаднали в нея от глинената почва, замърсения въздух, от съседната животновъдна ферма или от пластовете отпадаци от химическия завод – доста преди нашето пиеене на чай. Кръговрат на водата в природата! Във водопречиствателната станция част от тези примеси се улавят, но се добавят други – преди всичко хлор, който все пак когато е в свободно състояние се явява бойно отровно вещество. Разбира се хлора във водопроводната вода се съдържа в ниска концентрация, и поради това той не е смъртоносен за човека (въпреки че далеч не е и безвреден, въздейства подобно на тютюнопушенето). Но затова пък той смъртоносен за кафето и гибелен за чая. Хлорът освен това придава и лош вкус на водата, както и останалите й замърсители.
И въобще, колкото  е по-висока концентрацията на примесите във водата, толкова са по-малко новите примеси – полезните съставки на чая и кафето – които тя е способна да побере.

Вода използвана в кулинарията

Ние съвсем правилно следим за произхода и чистотата на всеки продукт, присъствуващ в нашата храна, но има компонент, който ние ползваме ежедневно и не му обръщаме никакво внимание. Това е водата.

Именно във вода се приготвят много ястия. Водата играе ролята на универсална среда, която обединява всички съставни части на приготвяното ястие, която извлича от тях разнообразни вещества и… добавяйки към тях своите собствени – тези, които са в самата нея.  В тестото за баница присъства щипка натриев хипохлорид, хвърлен във градската водопречиствателна станция – против дизентерия. В супата – почти невидимо за очите, но осезаемо на вкус късче ръжда от водопроводните тръби. И желязо, което е успяло да се окисли от двувалентно състояние до тривалентно и да попадне в утайката буквално за краткото време докато сме приготвяли вкусната пъстърва уловена в екологично чист район.Карбонатите, образуващи добре познатия ни накип не само върху повърхността на тенджерата, но и на чайника, но и върху всеки продукт (зеле, морков и месо), който сме измили и поставили в супата. Списъкът на примесите може да продължи още много дълго, но апетитът от това няма да се засили.

Да приготвяме храна с вода с примеси е все едно да слушаме хубава музика с шумове и лошо качество.  Страничните примеси първо замаскирват истинския вкус на продуктите и второ го изкривяват. За да разкрием и почувстваме истинския вкус, аромат и  цвят на продукта или ястието  – трябва да го приготвим с безупречно чиста вода.

Формирането на вкуса и аромата – това е сложен процес. В това и основно се заключава кулинарното изкуство.

Обратноосмотичната  вода е добра и поради това, че съкращава времето за приготвяне на ястието. Нищо не пречи на обратноосмотичната вода да си взаимодейства с поставените в нея продукти. Освен това тя сама по себе си се явява активна, свободна за бързото разтваряне на веществата, с които тя контактува. Ако преди ни се е налаголо по-дълго да варим нашето ястие и многократно да вземаме проби от него, за да усетим овкусяването му, което се е формирало бавно и трудно, то сега тази необходимост отпада.